|
v.Sega ДЕСИ ДЕНЧЕВА
-----
Каре
В предишния съботен брой разказахме за подготовката на седем
български турци от Кърджалийско по времето на възродителния
процес да отвлекат автобус със заложници и да заплашат властите,
че ако не им позволят да избягат в Турция с близките си, ще го
взривят заедно със себе си. Младите мъже обаче не се решават да
го направят. Дори не се и опитват. Неосъществените терористи са
арестувани и предадени на съда. -----
(Продължение от миналия съботен брой)
Съби Събев и Искрен Асенов са обвинени в организирането и
ръководенето на престъпна група с антидържавен замисъл. Срещу
Митко Алексиев, Юрий Миланов и Камен Каменов е повдигнато
обвинение като членове на тази група.
Според кърджалийската прокуратура те са си поставили за цел "наистина"
извършването на престъпления против народната република, с цел
да "подронят и отслабят" властта чрез взривяване и причиняване
смъртта на едно или повече лица. За това престъпление законът
предвижда до 20 г. лишаване от свобода, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна. Същото е наказанието и за другото
обвинение срещу тях - за унищожаване на държавни транспортни
средства - автобуси, пак с цел да отслабят властта.
Групата е обвинена и в задържането на заложници със заплаха да
бъде причинена смъртта им, за което НК предвижда затвор от 5 до
15 г.
Заключението е, че и петимата обвиняеми "са действали при
условията на пряк антидържавен умисъл, свързан със специалната
цел да извършат престъпления против Народната република".
Другите двама - Антон Миланов и Йордан Миланов, са обвинени в по-леки
престъпления, като помагачество. А Антон и в недонесителство -
заради това, че е запазил информацията за създаването на
противодържавната група в пълна тайна, "вместо да изпълни
гражданския си дълг и да доведе това до знанието на съответните
органи".
"Извършената от обвиняемите многостранна престъпна деятелност се
обяснява с изпадането им
под влияние на турския буржоазен национализъм,
с отрицателното им отношение към СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ", се
казва в обвинителния акт.
В него има и справки за произхода на обвиняемите. Не е
пропуснато да се отбележи например, че родителите на Съби са
безпартийни, а една от трите му сестри е изселена през 1976 г. и
живее в Бурса, Турция.
Все пак прокуратурата отчита факта, че обвиняемите са от трудов
произход и имат относително обременено семейно положение -
повечето са от селски семейства, някои имат по две "маловръстни"
деца. Обръща се внимание и на чистото им съдебно минало. С
изключение на Митко, който е осъждан за опит за незаконно
преминаване през границата.
Посочва се и обстоятелството, че всички обвиняеми, освен него,
правят пълни самопризнания.
Към делото са приложени купища доказателствата, като например
лични писма на "турски език - латиница", мъжка перука с кафяв
цвят на косъма, пътна карта на България - разкъсана,
туристически нож в калъф от изкуствена кожа, плосък шнур,
оплетен с черен двужичен проводник с дължина 4 м.
Най-неочаквано обаче, когато делото стига до Главна прокуратура
на НРБ, прокурорът Марин Кожухаров пише постановление, според
което
обвиненията са необосновани
Той изтъква, че събраните доказателства не сочат за опит да се
извършят посочените престъпления, тъй като не е било започнало
изпълнението им. Никой не е взривен, никой не е убит, не е
отвлечен автобус, не са взети заложници.
"Обвиняемите са щели евентуално да взривят някакъв, незавладян
още от тях, автобус. Не е налице опит за извършване на това
престъпление, а само приготовление", пише прокурорът. За това
престъпление тогава законът предвижда едва до 5 г. лишаване от
свобода.
Кожухаров постановява още, че Антон и Йордан не могат да бъдат
обвинявани като членове на групата, а само като помагачи. Това
се потвърждава от показанията на другите. Искрен например
свидетелства, че когато споделил на шурея си Йордан за
подготвения план, той му казал "да се откажат, докато не е
станало късно и че с тая работа само ще си вземат белята".
Така прокурорът постановява прекратяване на следственото дело по
най-тежките обвинения.
През февруари 1986 г. окръжният съдия на Кърджали изпраща делото
на съд, като обвиненията са съобразени с постановлението на
прокурор Кожухаров.
Съдът насрочва делото за 20 март. При закрити врата, защото е
секретно. И потвърждава мерките за задържане под стража на
обвиняемите. Те вече са в Централния софийски затвор.
Оттам Антон пише възражение, в което твърди, че не е участвал в
групата. И разказва интересни подробности около разследването,
водено в Кърджали:
-----
Курсив
"По време на разпита разбрах от следователя Паньо Русев, че Юрий
Миланов е участвал в антидържавна група, която е имала за цел да
подрони властта в НРБ. Следователят ме обвини, че съм знаел за
техните намерения и че съм участвал в групата. Караше ме да чета
и подписвам протоколи с невярно съдържание. След като аз
отказвах да направя това, той ми нанасяше побой, като казваше: "Ще
те бия, докато подпишеш!". Освен това постоянно ме заплашваше и
тормозеше, че ще изгони майка ми от работа, а брат ми от училище.
Аз не можех да издържам на боя и психическия тормоз и подписвах,
като смятах да кажа истината пред съда и прокурора".
-----
Антон описва как един ден, преди той и другите арестанти да
бъдат заведени да обядват, в присъствието на следователя,
дежурният старшина му дава да си облече цивилните дрехи, връзва
ръцете му с белезници на гърба и слага превръзка на очите му.
Антон пита следователя какво става. А той му отговаря: "Не ти
трябва да ядеш,
където отиваш, оттам никой не се е връщал"
Разказът продължава: "После ме качиха в една кола и ме накараха
да легна на пода зад предните седалки, след което ме покриха със
завивка, за да не се виждам. Така, в това неудобно положение,
пътувахме около 4-5 часа без да спираме. Това надминава всякакви
човешки граници, бях изплашен до смърт", пише подсъдимият.
Водят го в някаква сграда, където му свалят превръзката и
белезниците. Там от непознат възрастен мъж, разбира, че се
намира в Главно следствено управление на Държавна сигурност, на
ул. "Развигор" 1 в София. Антон разказва, че следователят, който
го разпитва, се държи човешки и много възпитано. "Но от страх да
не бъда върнат в районното управление в Кърджали и отново бит и
малтретиран, аз му казвах това, което научих от следователя
Русев", обяснява в писмото си той. И заявява, че не може да се
признае за виновен за престъпления, които не е извършил. Той е
човекът, дал запалките за ръчни гранати на Юрий. Твърди, че е
познавал само него. Останалите обвиняеми потвърждават това.
----
Каре
Юрий Миланов: Склонен съм към авантюризъм
В материалите по делото е приложена и съдебно-психиатрична
експертиза, която е била назначена, за да установи психическото
състояние на Юрий Миланов. Няма информация по каква причина е
изискано това изследване. Заключението е, че е незрял,
емоционално нестабилен, склонен към внушения.
Пред лекарите той описва мотивите си да участва в "антидържавната"
група така: "Двама супермени ме поканиха да отвлечем автобуси и
да избягаме с близките си в Турция и аз влязох в аферата. Навито
момченце съм. Ако нещо друго ме бяха поканили, например да се
хвърля във водата, пак бих го направил. Безразлично ми е къде ще
живея, материално ми беше добре тук, моите убеждения не се
такива. По-скоро беше от склонност към авантюризъм... Сега
съжалявам. Какво щат да ме правят, да ме убият, аз имам родители,
те ще се грижат за децата ми."
----
На 17 май 1986 г. Окръжният съд в Кърджали произнася присъдата
си. Тя не е най-страшната, но не е и лека.
Съби и Искрен са осъдени на
15 г. затвор и 3 г. заселване
в село Остров, Врачанско. Юрий получава 13 г. лишаване от
свобода и заселване в с. Копиловци, Михайловградско. Митко
Алексиев е осъден на 6,6 г. затвор и 1,5 г. заселване в същото
село. Присъдата на Камен е 4,6 г., без заселване. Антон е осъден
на 2,6 г., а Йордан Миланов на 1,6 г.
Съдът конфискува москвича на Искрен и постановява всички осъдени
да заплатят разноските по делото - 871,20 лева, като тези с по-големи
присъди поемат по-голямата част.
Последният им шанс е обжалване пред Върховния съд. Там
адвокатката на Искрен заявява:
-----
Курсив
"Безспорно нашата власт направи много в премахването на
неграмотността на населението в този край. Болшинството от
хората бързо разбраха и оцениха възродителния процес. Но не
всички са достатъчно грамотни и политически ориентирани, за да
се отърват от наслояваната им с години и предавана от поколение
на поколение турска вяра и турски език. Необходимо е време и
разяснителна работа. Още повече, че подсъдимите са с ниска обща
култура, невежи в културно отношение, лесно поддаващи се на
чужда антибългарска пропаганда. И тази пропаганда използва някои
наши грешки, за да привлече жертвите на своя страна в удобния
момент".
-----
Защитната пледоария завършва смразяващо - идеята за бягство се
поражда у Искрен, когато е глобен с 40 лева заради това че...
говорел със съпругата си на турски език.
В последните си думи пред Върховния съд той казва: "Наистина
много сгрешихме. Не съм ходил никога по черкви. Не съм имал
проблеми с органите на властта. Това беше временна заблуда и
после се отказахме. Моля за по-малко наказание". Последното,
което има право да каже Съби пък е: "Семеен съм и имам две деца.
И родители имах и работа си имах. Всичко стана заради имената.
На 4 и 6 г. са децата ми. Грешна информация ни даваха. Мисля, че
ще се поправя. Искам милост".
На 24 октомври 1986 г. Върховният съд на НРБ се произнася. В
името на народа. Обвиненията са основателни, няма милост.
Потвърждава присъдите.
 |
|
1989 г., КПП "Капитан Андреево", хиляди
български турци напускат родината си по време на
т. нар. "голяма екскурзия".
Снимки: Борислав Николов |
|
 |
|
Най-голяма е бройката на децата, напуснали през
1989 г. България заедно с родителите си.
|
|
|