Приносът на Ататюрк за добрите българо-турски отношения е неоспорим

Позволявам си да изкажа няколко несъгласия по статията “Панислямизмът и пантюркизмът” на авторката Тамара Шишманова, публикувана в “Монитор”. Считам някои нейни твърдения за неверни и неработещи за подобряване на отношенията между България и Турция.

Първо: “Защо при всяка годишнина на Ататюрк единствено българите го чествуват.” Това не е вярно. 60-та годишнина от смъртта му бе чествувана в 34 страни, в т.ч. Русия, Украйна, САЩ, Япония, Индия, Германия, Италия, Казахстан, всички балкански страни и почти всички арабски държави.

В течи чествания беше отбелязан неговия принос за стабилитета на Балканите и Европа и за борбата му срещу ислямския фундаментализъм. Този принос е уникален.

Второ: “Какво дължи България на Ататюрк, освен няколко мили изявления”. Тук ще напомня, че цялата световна дипломация се базира главно на оценки и препоръки на велики политици и държавници. Само който не е ходил в Турция, не е решавал конкретни проблеми на българо-турските отношения, може да си позволи такава оценка. Самотна, изолирана и ограбена след Ньойския договор България се подкрепя единствено от Ататюрк.

Аз лично почувствах благотворното влияние на “милите мисли на Ататюрк за българите”, когато заедно с доктор Желев започнахме деблокирането на страната ни след възродителния процес. Във всички европейски институции ни казваха: “Най-напред си оправете отношенията с Турция и тогава мислете за европейска интеграция.”

Трето: “Всички балкански народи отричат Ататюрк като политик”.

В Македония, Гърция, Румъния, България местата, свързани с неговия живот, се поддържат като исторически забележителности. Даже Гърция, която има някакви исторически основания за сдържаност към личността му, предлага Ататюрк за лауреат на Нобелова премия за мир.

Четвърто твърдение: “Кемализмът е крайно десен пантюркизъм”, едва ли не сливащ се с фашизма. Ататюрк скъсва с младотурците именно заради техния панислямизъм.

Едва ли някой сериозен политик или държавник ще отрече историческата заслуга на Ататюрк за ликвидирането на султаната и халифатството в Турция и превръщането й в съвременна силна, развита, просперираща страна.