Бончо Асенов, преподавател в Нов български университет:

- Г-н Асенов, кой според Вас е истинският виновник за т.нар. възродителен процес?
- Генезисът на "възродителния процес" трябва да се търси в нещастната съдба на българския народ през вековете. Една част от българите са насилствено ислямизирани, а някои и направо турцизирани. В основата на процеса е опитът на по-голямата част да се върнат към своя корен онези, които са се отчуждили от тях. След Освобождението асимилационният процес продължава в резултат на действието на една много по-силна съседна държава, каквато е Турция. България прави няколко опита за приобщаването на българските турци: след Освобождението - чрез православната вяра; през 1912 г. - чрез покръстването им; през 1944 г. - чрез промяната на имената /действието на "Родопа"/ и след това - 1962 г. - в Благоевград , 1970 г. - в Родопите. През 1985 г. се проведе "възродителният процес" на турското население в Кърджали, Шумен, Хасково и други места. Така че това не е еднократен акт, а действително процес, който не е хрумнал случайно на Тодор Живков: дайте сега да променим имената и да разрешим проблема с българските турци. Смятам, че не е правилно сега да се извиняват от името на целия български народ за "възродителния процес" или пък обвинявайки само комунистическата партия. Промяната на имената е някакъв опит за самосъхранение на нацията. Инстинкт за самосъхранение, който се обажда през вековете. Не бива да сме толкова крайни и да обвиняваме целия български народ. Има сред това население и така наречените "възрожденци"- хората, които са търсили своите корени и са искали да се приобщят към нашата нация, не са искали да се чувстват като чужди в държавата, където живеят. Самите български турци твърдят, че към 200 хиляди души не са си сменили имената, а някои са си върнали българските имена. Значи и сред тях стават много сложни процеси. Те не знаят какви са - отиват в Турция и там ги смятат за българи, идват тук и отново някакво особено отношение към тях. Тяхната съдба е много сложна, но българският народ е търсел решение на този проблем. Е, допускали сме грешки, каквато е "възродителният процес". Но не забравяйте, че в него участваха и хиляди български турци. Някои от тях получиха много ордени за това, както интелектуалците начело с Ибрахим Татарлъ. Част от тях смятаха, че ще се разреши най-после проблемът им и ще заживеят като българи в рамките на българската нация. Познавам хора, които не си възстановиха имената и които категорично отстояват своето българско национално самосъзнание и сега. Кой е взел решението все пак за "възродителния процес"? Георги Атанасов ми сподели, че на едно събиране на Политбюро през 1986 г. Тодор Живков казал, че решението е негово и той го е взел. Защото смята, че има достатъчно авторитет, за да го вземе и наложи и защото е достатъчно възрастен, за да има смелостта да го вземе и смята, че никой друг не може да го направи, а не трябва да се чака повече. И тогава той казва, че поема абсолютно цялата отговорност за това решение.

- Защо смятате, че т.нар. възродителен процес от 1985 г. е грешка?
- От позицията на сегашното време е погрешен акт. Тодор Живков, за да предприеме подобен акт е оценил, че обстановката е благоприятна. По това време системата е непоклатима, СССР е непоклатим и ние сме в рамките на тази система. Навярно се преценява, че една промяна на имената вероятно ще предизвика реакция в Турция и такава реакция се очаква. Но това не може да бъде нещо повече от антибългарска антисоциалистическа пропаганда. Ако не се беше променило политическото статукво в света, тези хора щяха да са забравили отдавна за "възродителния процес" и той щеше да е осъществил целите, които си е поставял. Тодор Живков също твърдеше, че това е работа на две-три поколения напред. "Възродителният процес" ще се осъществи за десетилетия, а не за година-две, се казваше в партийните документи. Но тогава никой не е вярвал, че ще настъпят промени. Сега е лесно да кажем "Той сбърка". Но през лятото на 1989 г., след майските събития, Тодор Живков е подготвил един документ, в който прави известен завой по отношение на "възродителния процес" и обвинява като крайни мерките, например антимюсюлманската позиция, забраната да се посещават джамиите, да се изповядва ислямът и т.н. Живков заема една по-компромисна и омекотена позиция като смята, че това трябва да бъде един 20-30-годишен процес.

- Каква е ролята на репресивния апарат - на бившата Държавна сигурност в т.нар. възродителен процес?
- Значение имаше информацията, която подаде Държавна сигурност, че процесът ще протече успешно и че има сред тези среди тенденции за повсеместна смяна на имената. Нещо, което вероятно оказва влияние по върховете е, че сред българските турци през 1985 г. вече витае мнението или всички да се преименуват, или въобще да не се прави. Все пак, макар и използвайки сила на редица места, промяната на имената стана бързо. Една от причините е, може би, да няма ексцесии и жертви. Тази организираност на ДС и на МВР, тук-таме и на военни части, демонстрацията на сила, даде възможност самата промяна да се осъществи без жертви. А по-нататък не трябва да забравяме, че ДС и МВР успяха да осуетят редица терористични актове, палежи, диверсии, не допуснаха отвличането на деца. Тези реакции бяха спрени. Освен пасивната съпротива имаше и активна съпротива - около 28-те нелегални организации, разкрити от ДС през този период. Едната от тях е на Ахмед Доган, която по-късно се превърна в бъдещо ДПС. Някъде през 1986 г. ДС многократно настояваше да бъде изведена от "възродителния процес" и той да придобие формата на обществено мероприятие.

- Смятате ли, че обществото ни има необходимост да се говори за т.нар. възродителен процес?
- Скоро пътувах с един мой студент - 25-26-годишен от едно помашко село над Сърница, Велинградско и заговорихме за това, че отново се повдига въпросът за "възродителния процес". Много се изненадах от неговото мнение. Той каза: "Това не бива да се прави. Това ровене в миналото не е от полза за никого". В името на единението, на бъдещето не трябва да се ровим вече, а трябва да затворим тази страница от историята ни. Това ни казват и от Европа: не се връщайте непрекъснато в миналото, то ви пречи. Настоящето и бъдещето - това трябва да ви вълнува. Четох, че в Омурташко открили плоча на място, откъдето били депортирани българските турци в Турция. Като че ли става дума за българските евреи. Или случаят с малкото момиченце, което го носи лелята и отзад я натискат хората, тя го изпуска и го смачкват, а сега излиза, че детето е простреляно от служители на Държавна сигурност. И виждам как ехидно зад тези изопачавания се подсмихва ръководството на ДПС. Те са заинтересовани, защото политически съществуват на основата на антивъзродителната вълна и ако не я поддържат, партията им ще е със затихващи функции. Напоследък забелязвам възвръщане на антивъзродителната вълна у нас. Имам чувство, че някой е заинтересован от това да се хвърлят дърва в тази жар. И обвинението срещу българския народ не ми харесва. Защо ще се извинява от името на народа и ще му се вменява вина.

- Как смятате, че трябва да се разреши този проблем сега?
- При тогавашната система "възродителният процес" е опит за разрешаване на проблема. Той е несполучлив, защото системата се промени и новото време не търпи такъв вариант. В сегашната политическа и идеологическа система в света, в която се обръща изключително голямо внимание на малцинствата и на човешките права, трябва да се търси обединяването на нацията около икономическия просперитет на хората. Българският народ е доста толерантен и няма условия за второ Косово. А с Турция вече сме така да се каже съюзници. Никога не е имало по-добри условия за подържане на протурския дух у нас. Но след 10-15 години би могло да възникнат конфликти, ако се увеличи това население и при някакво влошаване на отношенията с Турция. Все пак ми се ще да вярвам, че можем да живеем заедно с тях, както и досега и в рамките на нацията да не търсим различията, а да градим благоденствието. Ако живеем добре няма да имаме проблеми. Ето че сега реално се осъществява идеята на Пенчо Кубадински за масовото изселване и то не по принуда. Близо 300-400 хиляди заминаха в Турция поради безработицата тук. Това е един доброволен процес, който се отразява благоприятно на обстановката в страната.

Интервюто взе Светлана Тарашоева