Стефан Кисьов -спомени

1.

Прадядо ми Ганьо Тенев Сомов от село Енина, Казанлъшко, бил обезсмъртен от

писателя Алеко Константинов под името Бай Ганьо.

Ето как станало това.

Той се запознал с Щастливеца през 1893 г. на Световното изложение в Чикаго, където

отишъл да продава подправено с тараше розово масло като съдружник на еврейския

търговец Исаак Розенщайн от Цариград. С чара и автентичното си облекло, типично за

родното му село от онова време, дотолкова впечатлил младия си сънародник, че Алеко

го направил прототип на героя от едноименната си книга.

За това в семейството ни се говореше само на четири очи, тъй като Бай Ганьо се беше

превърнал в нарицателно име за простак. Представяте ли си да се беше разбрало в

махалата или в училище, че съм правнук на Бай Ганьо? Щяха да ме скъсат от

подигравки!

Затова си траех по въпроса.

Освен това живеех в социалистическа държава, където да си правнук на известен

търговец на розово масло, беше истинско престъпление.

Когато станеше дума за произхода ми, неизменно отговарях:

- Работнически.

Алеко си съставил доста повърхностна представа за характера на прадядо ми, а и

изобщо не се заинтересувал от миналото му, без да подозира колко интересно може да

се окаже то.

Какъв пропуск!

Прадядо ми Ганьо Тенев Сомов бил един от първите етнически убийци в новата

българска история!

По време на Руско-турската война през 1877 година бил опълченец от дружината на

генерал Гурко. Когато Сюлейман паша опожарил Стара Загора и опълченците

отстъпвали към връх Свети Никола, начело на група въоръжени главорези прадядо ми

влязъл в родното си село Енина на бял кон.

Обзет от зъл дух на отмъстителност и въобразявайки си, може би, че е дошло време да

турската махала, арестували всички турци, откарали ги в местността Дяволската вада и

до един ги изклали.

А след това взели златото и скъпоценностите на турците, както и техните къщи.

Замогнали се.

* * *

Прадядо ми не се задоволил с това. Явно вече бил убеден, че съдбата му е отредила да

бъде меч божий на правосъдието. Освен турците той осъдил на смърт и една българка-

вдовица, която била известна като любовница на турчин от селото. Селяните начело с

попа се застъпили за нея, но той бил безмилостен.

И лично я застрелял.

* * *

През оня облян в сълзи и невинна турска кръв ден се случило и нещо любопитно!

По онова време в Енина живеел Ахмед Карадаа, потомък на брата на прочутия турски

пътешественик и писател Евлия Челеби. Карадаа бил най-богатият турчин в селото. В

ужасния миг на клането дъщеря му Несрин която знаела български, пожелала да се

спаси, като приеме Христовата вяра.

И прадядо я помилвал. Кръщенето извършил веднага след това селският поп и на

туркинята било дадено името Мария.

В църквата "Света Петка" тя свалила фереджето си и всички ахнали, като видели каква

русокоса хубавица е.

Видял и прадядо ми - червендалест момък със засукани мустачки. Харесал я и тъй като

нямало време за губене, наредил на попа да го венчае с нея.