Журналистка откри заповедта за Възродителния процес

Прокуратурата ще действа ли?

Заповедта за Възродителния процес е открита от журналистката Татяна Ваксберг в архивите на МВР. Документът е издаден през декември 1984 г. и носи подписа на тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Заповедта доказва конкретната отговорност на Димитър Стоянов за насилствената асимилация на българските турци.

Заповедта е адресирана до началника на 6-то Управление на Държавна сигурност генерал-лейтенант Петър Стоянов. Резолюцията върху нея е :"Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок".

Петгогодишното журналистическо разследване на Татяна Ваксберг завърши с документален филм "Технология на злото". Лентата показва запазени в архивите документи, които позволяват да се идентифицират виновните за асимилацията на българските турци, както и методологията, с която те са боравили.

Филмът ще бъде излъчен по БНТ на 9 януари след централните новини. Режисьор е Марта Илиева, продуцент - сдружение "Българско информационно общество".

Татяна Ваксберг, Радио Свободна Европа, 5 януари 2001 г. : Заповедта е издадена на 10 декември 1984 г. от генерал- полковник Димитър Стоянов, тогава министър на вътрешните работи и кандидат-член на Политбюро. Тази заповед има изненадващ адресат - тя е отправена за изпълнение до началника на 6-то у-ние на ДС, генерал-лейтенант Петър Стоянов, съименник на настоящия президент. Официалното име на този документ гласи дословно : "Възродителен процес. Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок. Отговорник генерал-лейтенант Петър Стоянов. " Това е дословният текст на заповедта. Откриването на тази заповед стана възможно след като българският Парламент през 1997 г. разсекрети документите на бившата ДС и ги направи достъпни за гражданите. Тази заповед беше открита в така наречения "институционален архив" на МВР, който съхранява не досиетата на конкретни лица, а заповеди, указания, доклади, програми, анализи, отчети, стенограми от заседания на структури на бившата ДС. Откриването на тази заповед е само едно доказателство в повече, че няма архив, който да може да бъде унищожен напълно и най-мрачните тайни на най-репресивната държава ще излязат на яве, ако архивите са на свободен достъп и ако хората имат желание и търпение да работят с тях. Заповедта за Възродителния процес не се намираше на лесно място и папката, която я съдържаше, не носеше очаквания етикет, на който всеки да може да прочете "заповед за начало на преименуването". Заповедта се оказа само една от многото страници документация, произведени от ДС на същата дата 10 декември 1984 г. Съдържанието на заповедта буди един основен въпрос - защо изпълнението на толкова мащабна задача, насочено срещу едно малцинство, е поверено точно на 6-то управление? За 6-то управление е известно предимно това, че то е следяло и репресирало българската демократична интелигенция. Тази репресивна роля няма и не би могла да има нищо общо с репресивната дейност от друг мащабен и съдържателен порядък, какъвто е потъпкването на правата на едно малцинство. От справките за дейността на 6-то управление обаче на бял свят излиза една съвсем неочаквана новина. Следенето на интелигенцията не е било основен приоритет на 6-то управление в периода 84-89 г. Седем от деветте отдела на 6-то управление са се занимавали не с интелигенцията, а с малцинствата - малцинства от всякакъв характер - мюсюлмани, православни, католици, евреи, арменци, турци и роми. Това обяснява защо изпълнението на заповедта за започване на Възродителния процес е била отправена за изпълнение именно на 6-то управление. Авторът на тази заповед вече не е между живите. Бившият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов почина през декември 1999 г. До последния си ден той се смяташе за обвиняем по делото за така наречения Възродителен процес - дело, което започна в началото на 91 г. и до този момент не е довело до нищо друго, освен до поетапно сваляне на обвиненията на различни членове на Политбюро - било поради настъпила смърт, било поради липса на доказателства. Димитър Стоянов тогава е бил на 56 години, имал е завършено историческо образование и 11-та година е стоял начело на мрачното ведомство, наречено МВР. По-миналата година той беше погребан с държавни почести и с аргумента, че този знак на уважение изразявал приемствеността в историята на българските институции.