Из архивите на ДС
Гласове

Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

В периода 2004 I- 2005 г. председател на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) за година и девет месеца беше човек на име Методий Киров. Преди да оглави комисията, Методий Киров беше неин главен секретар (от октомври 2003 г. до февруари 2004 г.). Когато финансовият министър Милен Велчев уволни от поста Георги Петров (Тъпото) и назначи на негово място Методий Киров, който беше главен секретар на комисията с едва 4-5 месечен стаж, от Министерството на финансите дадоха за него следната информация. „Методий Радков Киров е завършил Университета за национално и световно стопанство в София със специалност „Международни отношения" и е усъвършенствал професионалната си квалификация 6 Софийския университет и Университета на Де-лауеър през 1992 г. През 1994 г. Киров е завършил квалификационен курс по бизнес мениджмънт в Осака, Япония. Преди назначаването му за главен секретар на комисията Киров е бил мениджър към Чешките авиолинии. Методий Киров владее английски, руски, френски и турски". Работата на Киров в хазартния регулатор бе белязана от скандали на ниско равнище. През лятото на 2005 г. той отказа да се яви в следствието по повод на заведено следствено дело срещу него за отказ да даде разрешение на Българския спортен тотализатор да проведе извънредни тиражи по повод на кандидатурата на страната за зимните олимпийски игри през 2014 година. На дошлите да го отведат принудително полицаи той вдигнал скандал, заплашил и обидил следователка-та и използвал като закана името на бизнесмена Васил Божков. Впоследствие Киров подаде оставка, а скандалът беше потушен. Междувременно в медиите се твърдеше, че „Киров е състудент на Велчев и момче за всичко на летище „София", когато там началник е бил бащата на Велчев". Наричали го „наш Memo". Другото, което тогава стана ясно, но някак не намери достатъчно публичност, е, че Киров всъщност е турчин, но не е пожелал да си върне името. Турският произход от своя страна обаче вероятно е улеснил назначаването му в ДКХ, защото по неписани правила хазартът е един от ресорите, а защо не и ресурсите на ДПС.
Преди двайсетина дни се разбра, че Методий Киров е бил и сътрудник на ДС. Когато прочетох решението на комисията по досиетата, две дати привлякоха вниманието ми и затова подадох заявление да се запозная със запазените документи от делото на Киров. Датите бяха 4 февруари 1963 г., когато той е роден в Момчилград, и 11 април 1980 г., когато е вербуван за агент по линия на Шесто управление на ДС към ОУ на МВР - Кърджали. Простата сметка показва, че ДС е вербувала и непълнолетни. Да не кажа деца, защото истината се оказа дори по-страшна. Рожденото име на Киров е Метин Реджебов Шакиров. Баща му имал филологическо образование, но между 1968 и 1972 г. работил като оперативен работник в ОУ-МВР в Кърджали по линия на ПГУ-ДС. През 1972 г. се уволнил от МВР по собствено желание и последователно работил като преподавател и инспектор към общинския съвет по френски език. Министерството на просветата два пъти го изпраща за по 6 месеца във франция, където покрай курсовете изпълнявал и задачи на ПГУ. През 1979 г. по неизяснени причини се самообесил. В справката бившите му колеги от ДС са записали единствено, че негласно било проверено и той нямал роднини и близки самоубийци, така че било изключено да става въпрос за наследствено психическо заболяване. По това време Метин е на 16 години. И оттогава датират неговите взаимоотношения с ДС. След 8 срещи с него, на които е предавал „оперативна информация от общ характер" - това става ясно от рапорта за вербовка, седемнайсетгодишният (!) Метин става агент на Шесто управление по линия младежи.
Историята му оттук нататък много напомня на тази на Ахмед Доган. ДС в лицето на оперативния работник кап. Николай Недков възпитава, изучва и издържа финансово Метин. Запазени са куп разписки за получавани пари като „помощ" и „възнаграждение". Осигурено му е да отбие първата година от редовната си военна служба в НШЗО „Христо Ботев" в Плевен. Когато наближава разпределението, началникът на ОУ-МВР на Кърджали полк. Атанас Кади-рев пише три секретни телеграми, в които моли своя плевенски колега Метин да бъде разпределен в Кърджали, в краен случай в Хасково, по много важни оперативни съображения. Разпределят го обаче първоначално в София. След поредната телеграма е преразпределен в щаба на Втора армия в Пловдив в авиационния полк. За подобна елитна служба турски момчета по времето на комунизма само могат да мечтаят. И това не е всичко. ОР Недков редовно посещава младежа и го напътства за следващите стъпки в живота му. Насърчава го да поддържа английския и френския, които е учил в училище, и да се подготвя за кандидатстудентските изпити. Затова е и в такова поделение, където има достатъчно свободно време. Всичко това, разбира се, е комбинирано със сериозна доза идейно-по-литическо възпитание по марксизъм-ленинизъм, книгите на Шукри Тахиров, Ким Филби, Евгений Воробъов и изпълняването на все по-отговорни оперативни задачи, т.е. писане на доноси за своите колеги войници и началници офицери, които употребяват алкохол, обичат жените и събират порнографски снимки. Целта на тази многостранна „подготовка" е една-единствена. Метин да бъде изграден като „решителен и безпределно верен" на БКП и ДС агент с перспективата да работи в ПГУ. И да се чувства задължен да прави всичко, което му се нареди. На една от срещите например ОР Недков го пита как би реагирал, ако го изпратят с оръжие в ръка да утвърждава социалистическите завоевания в Полша. Метин отговаря без колебание, че това би било въпрос на чест и достойноство за него. И още: какво би направил, ако му кажат, че еди-кой си контрареволюционер е осъден на смърт като враг на народа и на социалистическия строй и му наредят да изпълни присъдата? Отговорът на Метин: „Не бих искал това да прозвучи като самохвалство или „пренавиване", но бих го застрелял, без да ми трепне окото".
В крайна сметка, за да бъдат сигурни в положителния резултат от инвестираните в Метин ресурси, другарите от ДС подсигуряват неговото следване. И не къде да е, а във Висшия икономически институт „Карл Маркс", специалност „Международни отношения"! Съдействат чичо му и деканът на факултета, който е бил близък с баща му. Писмото, с което се нарежда да бъде приет да учи „Международни отношения", е подписано лично от секретаря на ЦК на БКП Стоян Михайлов. Така все още именуващият се Метин Шакиров става студент в София благодарение на грижите на БКП и ДС. Как се отблагодарява за тези грижи, ще разкажа в следващ брой на ГЛАСОВЕ, защото последвалите събития и поведението на Метин вече като Методий предлагат немалко поводи за размисъл както относно по-нататъшното му професионално развитие, така и за дейността на ДС в Студентския град по време на възродителния процес.
Тук искам само да добавя един друг щрих към темата, свързан с архивите на ДС и процеса на предаването им от съответните органи на комисията по досиетата.
Освен различните образци картони документите, по които е установена принадлежността на Метин-Методий Киров към ДС, са запазените лично дело IA-1681 на агент „Христо" (от Кърджали) и личното и работното дело ф1, а.е. 5710 (2 тома) на агент „Радослав" от ПГУ. Работното дело за агентурната му дейност към Шесто управление в Кърджали е унищожено, налице е протокол, утвърден лично от ген.-майор Н. Серкед-жиева. Личното дело от Кърджали се състои от папка, озаглавена „Паспортна преписка". Оригиналният опис на документите е подменен (неясно кога) с непопълнена бланка за опис - бяла нова хартия, рязко отличаваща се от другите пожълтели страници. Първите два листа, които би трябвало да носят номерация 1 и 2, всъщност са номерирани като 26 и 27 лист. Това е рапортът за вербовката на Киров по линия на младежите. Следващият трети лист - Регистрационната бланка, е номериран като 28, а четвъртият лист -собственоръчно написаното обещание, е 29. Педложението за снемане в архива на делата № 56954/80 г. на агент „Христо", подписано от Недков на 5 август 1983 г., който би трябвало да е лист 5, носи номерация 39. Толкова са документите в личното дело от шесто управление в Кърджали. От номерацията е видно, че липсват описът и документите от 1 до 25 лист и от 30 до 38 лист. Че е прочистено, е ясно, че служителите в архива на НСС или МВР не са си направили дори труда да преномерират страниците, е мърлява работа. Но скандалното е, че документите в папката са прошнуровани, обаче липсват подпис, печат и дата кога това е направено, кой го е направил и колко листа съдържа всъщност тази папка. Твърде съмнителна е и замяната на описа - от стария опис можеше да се разбере кои документи са прочистени, може би дори и причината, по която това е направено... И казвам, че това е скандално, защото комисията по досиетата не би трябвало да приема документи, предадени в този вид. Защото спокойно може да се родят подозрения, че прочистването е станало и след като ги е приела. Към това само ще допълня, че миналата седмица по повод публикации в медиите, че напоследък досиетата постъпват в комисията с нови печати, което говорело за прочистването им, Евтим Костадинов обясни пред Mediapool, че действително има такива случаи. Това обаче не пречело да се установява съпричастността на дадено лице към бившите служби. Действително обаче оставали съмнения, че някои архиви са били прочиствани, и така не можело да се изясни цялостната дейност на дадено лице. Да, г-н Костадинов, новите печати дават основание за такива съмнения, а липсата на печат за какво говори?