Водите на Резовска са твърде
апетитни за комшиите ни край Босфора и едва ли ще стигат
вече до устието на реката до село Резово.
Турция планира спешно да отклони водите на река Резовска, за да снабдява Истанбул с питейна вода. Край Босфора са силно разтревожени, защото в момента градът разполагал с водни запаси едва за три месеца. И с интензивни дипломатическите совалки в рамките на по-малко от месец и половина служители на турското посолство в София правят всичко възможно да убедят българските институции да се съгласят на споразумение, с което Истанбул да засмуче от водите на река Резовска.
"Това е отдавнашно намерение на Турция", заявиха пред "Политика" запознати експерти. Български специалисти също са имали намерение да проучат водите на Резовска, но българското Министерство на регионалното развитие и благоустройството им отказва и до ден-днешен. Затова България не разполага с каквито и да е данни за реката.
За сметка на това комшиите ни имат не само две измервателни станции и вече са изготвили проект за отвеждането на водите от Резовска река към Истанбул. У нас никой не е наясно как осъществяването на тези планове ще се отрази върху околната среда, още повече, че реката е част от НАТУРА 2000 - европейската мрежа от защитени територии.
Количествата
За България всичко започва внезапно. На 13 юни 2007 г. представителката на турското посолство в София - г-жа Фулия Юджекьок (трети секретар в мисията), уведомява лично българското Министерство на външните работи (МВнР), че Турция има намерение да отклонява води от граничната за двете страни река.
С нон-пейпъра, връчен от Юджекьок, турската страна иска становище от България, но без да представи информация за количеството, техническите съоръжения и периода, през който има намерение да отклонява води от река Резовска.
От този момент нататък събитията започват да протичат в суперспешен порядък. Само седмица по-късно - на 19 юни, в официална нота са изпратени най-общите параметри на исканията. В нея се уточнява, че намерението е да се използват от 100 до150 млн. кубически метра вода годишно от октомври до май всяка година, за неопределен период, докато се намери друго решение на водната криза, а в момента се обмислял и вариант да се изпомпва вода от Тунджа или друга река. В нотата пише, че средното количество на оттока на водата в Резовска от 1996 до 2006 г. е бил 384 млн. куб. метра, така че исканият обем вода няма да повлияе на речния поток и екоравновесието в района. Турция предлага да се изпрати на място делегация от специалисти, става ясно от последвалата кореспонденция.Българската позицияБългарските институции също реагират бързо. От МВнР разпращат за становище искането на турската страна и събират междуведомствена експертна група, която да изготви българската позиция.
При първото заседание на групата, провело се на 4 юли във Външно, Величко Величков от Националната служба за защита на природата в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) подчертава, че районът на река Резовска е изключително богат на природни биоресурси, някои от които са защитени видове. Той припомня, че районът е в защитената територия "Странджа" и изразява опасението, че е възможно Европейската комисия и екологичните неправителствени организации да отправят "много критични бележки", ако се пристъпи към отклоняването на водите на река Резовска за питейни нужди на Истанбул, без да се направи оценка за въздействието на околната среда (ОВОС).
Началникът на политическия кабинет на МОСВ Елисавета Петрова също е предпазлива. Тя подчертава, че Резовска има статут на отложена територия по НАТУРА 2000 до есента на 2007 година, а в същото време за реката са в сила правилата за защитените територии и изискванията на правото на Европейския съюз.
И другите участници изтъкват поетите от България ангажименти към Европейския съюз по отношение на опазването на околната среда. Експертък Жаклина Методиева подчертава, че в ЕС при подобно намерение задължително се изисква ОВОС, както и стратегическа оценка за страната ни като "засегната държава".
Все едно дали водохващането ще се извърши върху комшийската или нашата територия, подобен проект ще окаже влияние върху екологичното състояние на района, убедени са специалистите. Те привличат вниманието върху това, че Турция не е страна по конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст, както и по конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Припомнят още, че единственото споразумение в това отношение между България и Турция се отнася най-общо до опазването на околната среда.
Вместо да се вълнува от околната среда Емилия Краева от министерството на Джевдет Чакъров изтъква на обсъждането, че въпросът има финансов аспект. Като член на Евросъюза България имала задача да предоставя "помощ за развитие". Дали пък не можем да се вместим "в рамките на тази програма", пита се услужливо г-жа Краева.
Елисавета Петрова, шефка на политическия кабинет на ДПС-министъра, пък отива и още по-нататък - според нея в Закона за водите се плащат такси за ползване. И от своя страна задава въпроса: "Дали няма да се тълкува като помощ към Турция освобождаването от такава такса?".
От въпросното ведомство само началникът на отдел в дирекция "Води" Асен Личев изказва съмнения, че отклоняване на води от река Резовска може да окаже дългосрочно въздействие върху околната среда.
Несъгласие с подобен проект изразява и Стоян Стоянов от Гранична полиция при МВР, който припомня, че споразумението между двете държави забранява построяването на всякакви съоръжения, което води до промяна на талвега на реката. (По начало междудържавната граница в устието на Резовска е по средата между талвега, определен още през 1922 година.)
Накрая участниците в срещата разгледали възможността за договаряне на споразумение с Турция за условията на използването на водите на реката. Изрично било подчертано, че в текста на такъв евентуален международен договор следва да се борави с принципни параметри поради динамичния характер на ресурса вода. Групата решила да поиска допълнителна информация от турската страна , изразила готовност да се срещне с турски експерти, което било поискано от Анкара, и да формира окончателната българска позиция. Тази позиция щяла да включва и варианти за "претендирани претенции" в случай на преценка за възможен положителен отговор на турското предложение.ВъпроситеМеждуведомствената група обобщава неяснотите по предложения от Турция проект в тринадесет точки. На първо място е въпросът "къде конкретно по поречието на реката ще бъде осъществено водовземането". Иска се и яснота за това по какъв начин и тип турската страна възнамерява да реализира водохващането, каква е месечната схема за разпределяне на количеството вода, необходима на турската страна, в рамките на колко години има намерение Турция да използва водите на Резовска за питейни нужди на Истанбул. Експертите питат също за евентуалното намерение на Турция да строи язовир или друго съоръжение за събирането на вода.
Другата група въпроси засяга турското законодателство. Единият е съществува ли изискване в турското законодателство за извършване на ОВОС и стратегическа оценка за въздействие на околната среда, а другият - необходимо ли е издаване на лиценз за осъществяване на дейността и кой ще извършва мониторинг на реката по този лиценз.Родното неведениеОстаналите въпроси говорят за пълно неведение за обстановката около река Резовска и за двустранните взаимоотношения в областта на околната среда.
Представителите на министерствата искат изчерпателни данни за основните месечни и средните годишни характеристики на оттока на реката. Те питат също с колко хидрометрични станции разполага турската страна на реката и по каква методика или нормативна регламентация, предвидена в турското законодателство, е измерен минималният допустим отток. Турската страна е помолена също, ако разполага с хидроложки проучвания, да ги предостави.
В заключение нашите експерти искат да знаят какво е виждането на турската страна по уреждането на случаи на причинено негативно въздействие върху околната среда и питат кой ще поеме разходите за това.
Една седмица по-късно посолството на Турция изпраща отговорите. Става ясно, че в Турция е задължително да се извърши ОВОС преди подобни действия, а мониторингът става само с разрешението на комшийската главна дирекция по водите. На българска територия няма да има съоръжения, а мониторингът ще се извършва на турска земя. При това Турция е категорична, че не би следвало да се замърсява околната среда, защото няма язовир, регулатор или друго съоръжение.
Оказва се също, че турската страна няма намерение да строи язовир, но срокът за използването на водите на Резовска се разпростира в неопределено време - докато се разработят нови проекти.
Междувременно българските министерства също отговарят официално на турските искания.Турция моли за спешна помощОще на 6 юли посланикът на Турция в София Мехмет Гюджук се среща с министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Дипломатът настоява за спешна помощ, тъй като наличната в момента вода, предназначена за Истанбул, щяла да стигне само за три месеца. Джевдет Чакъров обаче му отговаря, че са установени 30% разминаване в данните на двете страни. В същото време България трябва да спазва изискванията за минимален отток и международните стандарти за екосистемите.
Министерството на икономиката по принцип не възразява в становището си в писмо от 6 юли, подписано от заместник-министър Нина Радева. В същото време в писмото се отбелязва изрично, че точно в периода, през който Турция иска да използва водите на река Резовска - от октомври до май, тя е най-пълноводна и фактически намерението е да се използват от 52 до 78% от средното годишно водно количество.