Еxilia, която разбива стереотипната представа за българските турци

17 07 2007  Момиче от последното поколение, преживяло Голямата екскурзия, строи в Интернет свой мост между две култури

От Красимир Крумов в Шумен
 

“Научих се, че докато страдам от различието си няма нищо да постигна”, пише Назмие в блога си.

“Откривах хубавите му страни на това. Знам един език повече, познавам много добре две култури и винаги съм някъде в средата на двете”, добавя тя.

Назмие Халим е на 18 години и живее в Каспичан. Но в своя блог, в който пише за тийнеджърска любов, недоволство, предателства и приятелство, тя се представя с псевдонима Exilia – смята, че той й отива.

Тя е от по-младата генерация български турци и е наследила паметта на семейството и общността си. Сайтът й обаче сочи, че тя живее в пространството между два езика, две религии, две култури, дори между две страни. Блогът й е един от начините да се движи и оправя в тази междина.

Назмие не помни драмата на преселението от края на 1990-те, но знае за опита на семейството си. Когато родителите й раздават и разпродават имуществото си, за да се отправят към Турция през 1989 г., тя е бебе на по-малко от година.

Но историята на онзи период е част от нея. Родителите й, пише тя в блога си, спестяват “много факти от миналото. От 1989 г. Винаги става дума за тая година, но съвсем бекло, съвсем кратко. Не знаех какво значи.” От времето, прекарано в Турция, майка й и баща й разказват “само хубавите спомени”, добавя тя.

Осем месеца след като напускат България заедно с около 370 000 етнически турци, родителите й са сред онази половина, която решава да се върне. Децата им често боледуват и те едва успяват да платят за медицинските услуги, които не са безплатни за тях в Турция.

Решението да се завърнат в България е взето, след като дядото на Назмие губи едното си око при трудова злополука. “Дядо Халим настояваше най-много да се върнем в България”, разказва тя. “Всяка вечер си стягаше багажа и казваше,’Утре тръгваме!’”.

Поради възрастта си тя не успява да следи турбулентните първи години от демокрацията в България. Но когато започва училище в средата на 1990-те, прави важно откритие. Че някога е имала друго име.

Научава, че при раждането й родителите й са я кръстили Наташа. С Възродителния процес в пълен ход, те дори не са помисляли да й дадат турско име. Но откритието за нея е много важно. “Много се зарадвах!”, казва тя. “Някак си се почувствах равна с другите”.

Един от редките случаи, в които тя е разпитвала родителите си за преселението, е след като е гледала филма “Откраднати очи”от 2005 г.

Отишла да го гледа заради популярния турски актьор Неджат Ишлер, а не заради темата. Сцена, в която сменят имената на български турци под звуците на оркестър и народна музика, след което ги заставят да играят на хорото заедно с представители на специалните части на МВР, кара Назмие да се разплаче.

След филма попитала родителите си "‘Наистина така ли беше мамо?’. Тя ми се усмихва, и аз не знам защо, и казва недей плачи всичко е минало. После баща ми каза, че е било много по-ужасно отколкото е представено във филма. Но не влиза в подробности. И добре че.“

Когато Назмие започва училище, тя се натъква на голям проблем, тъй като не знае нито дума български – вкъщи до тогава се е говорило само на турски. “Говореха ми на български, и на мен всичко ми изглеждаше като една голяма шега. Мислех, че ме измъчват нарочно”, си спомня тя.

В края на втори клас тя овладява езика. Но тогава започва да разбира и други неща. В часовете по история, особено когато става дума за Османската империя, “всеки път, когато учителката четеше и обясняваше за някое клане, за някои си еничари целия клас без изключение се обръщаше към мен и с погледи питаше защо. Очевидно аз бях виновна за това”

След като е започнала да прави блога си, Незмие е имала някои неприятни ситуации. Една от бележките й, озаглавена “За един поп”, предизвикала негативни реакции. Критичния коментар, който е направила по адрес на един православен свещеник, е подобен на тези, които биха отправили мнозина етнически българи, и дори вярващи християни. В нейния случай, обаче, той е тълкуван различно поради мюсюлманската й вяра.

“Ти си мюсюлманка, затова се дразниш от попа. И то е нормално, за теб той е гяур”, гласи единият от коментарите.

В отговора си Назмие твърди, че винаги се е опитвала да види и двете страни на монетата. Тя признава, че самата не е напълно лишена от предразсъдъци, но казва “Работя по въпроса”.

Това, което я обижда, е двойнственото отношение. Неина съученичка, например, твърди, че българите са много толерантни към други етнически групи, но “обяснява колко е била възмутена от факта че в училище нейни съученички туркини говорили турски и че не трябвало да е така”.

Блогът на Назмие разбива някои стереотипни представи в българското общество за етнически произход, религия, и пол. Прави го някак мимоходом, докато тя разказва за ежедневието си.

Интернет за нея се е превърнал в инструмент за самооткриване, а също и в средство за читателите да научат повече за непознатата, и често неразбрана общност, която живее между тях.


Красимир Крумов е кореспондент на вестник “Монитор” в Шумен.

Този текст е изработен в рамките на проекта “Как да пишем за малцинствата” на Балканската мрежа за разследващи репортажи, с финансовата подкрепа на Държавния департамент на САЩ.