|
БОЙКО ПАНОВ
На 25 декември 1974 година един младеж се канел за поредния
епизод от култовия тогава сериал "Седемнайсет мига от пролетта".
Сигурно мнозина помнят Вячеслав Тихонов в ролята на прословутия
агент Щирлиц...
В телевизионната зала на блок N1 в Студентския град трябвало да
се заеме място овреме. Към салона на втория етаж студенцията
захващала да приижда няколко часа по-рано. За любимото вечерно
зрелище места не стигали - по онези времена зрелищата бяха
дефицит, макар и безплатни.
22-годишният второкурсник Исмет закъснял
В 20.45 помещението било претъпкано. Трудно било да се влезе,
камо ли да се седне. Той останал прав до вратата и оттам се
мъчел да различи нещо върху мътния екран. Вече звучала музиката
към филма. В песента, която беше тогавашният най-масов "саундтрак",
става дума за секунди: колко важен е мигът и как едному носи
позор, а другиму - смърт. Или безсмъртие...
Не думай о секундах свысока,
наступит время, сам поймешь, наверное -
свистят они как пули у виска -
мгновения, мгновения, мгновения...
Като на кино, дето се вика.
Младият Исмет не подозирал, че само след секунди наяве ще
настъпи нещо по-страшно от гестаповските приключения на Щирлиц.
В което герой и жертва ще е самият той.
Когато чул откъм коридора гърмежи и суматоха, не проумял какво
става, нито с какво се стреля. В армията, макар и студент, го
пратили да служи в КЕЧ-а, та не бил свикнал с оръжие.
"Тия пак изпокъсаха юларите", минало през главата му. Помислил,
че вероятно арабите са се сбили. Понякога се случвало. В
общежитието живеели много чуждестранни студенти, главно от
Виетнам, Ангола и различни арабски страни, които често влизали в
конфликти помежду си въпреки братския антиимпериалистически дух
на общия учебник по политикономия.
- Реших да изляза да им кресна да престанат...Мене ме слушаха,
имах авторитет - разказва Исмет.
Бил здравеняк, тренирал непрекъснато
Играел футбол и баскетбол, още като десетокласник участвал в
мъжкия отбор на "Светкавица". После го включили и в младежкия
национален отбор. Исмет се канел да кандидатства във ВИФ, но си
изгубил входящото картонче преди изпита. И след месец се явил в
СУ. Приели го българска филология и в София, и във Велико
Търново. Но за второто скрил от родителите си, защото щели да го
накарат да предпочете Търново, да е по-близо до тях...
- Е, София е по-добре, столица все пак - предполагам мотива на
решението му.
- Не! Избрах София, защото бях голям почитател на Гунди - исках
да му гледам мачовете - признава Исмет.
Всичките му колеги, между които са Иван Кулеков, Нери Терзиева,
Кемал Еюп и ред други известни днес фигури, го зачитали. Не само
бил силен, но се славел като справедлив и общителен младеж. По
тази причина бил избран да участва в доброволната студентска
група за охрана на реда в общежитието.
- Отвън, в коридора пред стълбите,
видях да тича един, който си държеше лявото рамо. Цялата му риза
беше в кръв - продължава разказа Север.
Зад него се носел друг човек, с пистолет в ръка.
Исмет се ужасил. Ставало нещо лошо. Но решил, че вторият
вероятно е милиционер. По това време само органите имали право
да носят пистолет. Помислил, че агент гони престъпник, друго не
можело да е. Двамата от екшъна се спуснали по стълбите и
изчезнали от погледа му. Тогава от първия етаж проехтял още един
изстрел.
- Аз хукнах надолу, както си бях по чехли. За да не ми пречат,
ги хвърлих под един радиатор, като си помислих - след малко ще
си ги прибера - разказва Исмет.
Това "малко" се оказало много дълги месеци в "Пирогов".
На долния етаж той се огледал - по левия коридор тичал раненият
и се опитвал да влезе в някоя от стаите. Но всички врати били
заключени.
Онзи с пистолета го гонел и се целел
Отворила се предпоследната стая и оттам извикали преследвания.
Но не успели да затворят вратата - вътре нахлул и "милиционерът".
Проехтели още три изстрела. Исмет взел да усеща, че нещо много
страшно става, милицията не би тръгнала да стреля така из стаите.
Точно тогава стрелецът, вероятно дочул стъпките на приближаващия
Исмет, пак изскочил в коридора.
- Излезе срещу мен, като държеше и двете си ръце зад гърба.
Спрях за момент, той също, и няколко секунди се гледахме...Той
може би усети, че целта ми не е да вляза в стаята, а гоня него,
искам да разбера кой е. Тогава изведнъж си извади дясната ръка
иззад гърба, и насочи към мен пистолет. Между нас имаше около
метър и половина. Скочих в момента, в който вдигаше ръката си...
Исмет успял да отклони изстрела около 50 сантиметра - вместо в
гърдите,
куршумът го ударил в дясната бедрица
и раздробил костта. Двамата се сборили, като студентът се мъчел
да отклони ръката с оръжието. Бил забравил за другата ръка на
противника. В лявата си ръка обаче убиецът стискал голям
туристически нож, с който намушкал Исмет в гърба. Нанесъл му три
удара - два попаднали между плешките, а един - в бъбреците.
- Аз не усетих нищо, абсолютно нищо. Дори не знаех, че съм ранен
в оня момент - разказва Север. - Единствената ми мисъл беше да
се опазя от пистолета.
На помощ притичали още студенти. Успели да отблъснат убиеца и да
го притиснат към земята. Но онзи се борел с всички сили и Исмет
се уплашил, че ще го изтърват. Надигнал се, за да им помогне.
Направил една крачка и нещо го пронизало в десния крак. Видял
там една дупчица, като от цигара.
Тогава нещата взели да му изглеждат като забавени кадри от филм.
Хората тичали по-бавно, ръкомахали някак размазано, а говор
почти не се чувал.
Повече не помни.
Три дни по-късно сънувал чуден сън. Че си е в стаята в
общежитието, но не може да си мръдне дори пръста. И му се пие
вода, но не може да стигне до мивката. Отворил си очите, но
бързо пак ги затворил. Видял странни неща - бяла стая с много
бели хора наоколо. Решил, че още продължава някакъв упорит
кошмар. Всъщност дотогава бил в кома.
Епилог
Едва спасили Исмет
Шест месеца лежал само по гръб в "Пирогов", дори искали да му
режат крака. За смяната на сезоните съдел единствено по
върховете на дърветата в прозореца. Държавата го наградила с
орден "За гражданска доблест и заслуги", получил и правото на
перманентна сесия. Завършил, а през 1978 г. по изселническата
спогодба емигрирал със семейството си в Турция. В Истанбул
завършил и мениджмънт, по-късно успешно навлязъл в строителния
бизнес, а днес е регионален директор за България на турската
компания "Джейлан".
Още помни с подробности всичко, което се случило в онази коледна
вечер. Най-странното е, че и преди трагедията, и след нея много
мрази всякакъв вид оръжия.
А убиецът - 17-годишният ученик Бранимир Дончев,
успял да умъртви в зловещата вечер 9
и да рани 16 души, разказва Исмет. Между убитите е и бременна
девойка. Предварително взел незаконния "Валтер" на баща си,
тогава зам.директор на ДСО "Стара планина", както и 3 кутии с по
25 патрона и туристически нож. Същия ден със съученици гледал
филма "Кръстникът" по романа на Марио Пузо. Според самия него
филмът му внушил желание да се въоръжи и убива. А според
специалисти е възможно филмът да е отприщил агресията му, но
младежът имал наследствена обременост. Майката била
диагностицирана като циклофреник и се обесила три години преди
това.
Бранимир отишъл в общежитието да търси доведената си братовчедка
Елена, в която според думите му бил влюбен. Смятал, че му
изневерява, а край нея има "врагове на нашата народна власт".
Отишъл с намерение да сее смърт.
Психиатрите му поставят диагноза "шизофренна психоза" - според
нея не може да носи наказателна отговорност. Официалната версия
твърди, че през 1975 г. по пътя към клиниката в Ловеч Бранимир
направил опит за бягство и го застреляли.
Исмет Север се смята за нормален човек, а не за герой. Макар че
има нещо странно. Ако сте чели внимателно, сте го забелязали. То
е в момента, в който излязъл от залата, видял двамата и чул
изстрел от долния етаж. И хукнал към изстрела, за по-бързо без
чехли.
Огромната част от хората биха поели в обратната посока, нали?
Нормално е.
Както се пее във филма - секунди от съдбата.
 |
|
Исмет (с патерицата), пратен на санаториум в
Слънчев бряг през 1975 година.
Снимка: личен архив |
|
 |
|
"Гледах
да не стане по-голяма беля, затова тръгнах към
човека с пистолета. Ще ми се хората да живеят
добре, в сговор, а не да се трепят."
Снимки: Велислав Николов |
|
 |
|
Исмет Север и Симеон Сакскобургготски днес по
време на преговори за "Горна Арда".
|
|
|